вторник, 25 ноември 2008 г.

Писмо за щастие

Преди няколко дни в пощата ми пристигна следното писмо:

"Изпращам Ви една китайска поговорка, която изпратиха и на мен:
С пари можеш да купиш къща, но не и дом. С пари можеш да купиш часовник но не и време. С пари можеш да купиш легло, но не и сън. С пари можеш да купиш книга, но не и знание. С пари можеш да купиш лекар, но не и здраве. С пари можеш да купиш положение, но не и уважение. С пари можеш да купиш кръв, но не и живот.
Тази китайска пословица носи щастие и e обиколила 8 пъти света, сега е твой ред да имаш добър късмет, след като веднъж си я получил, това не е шега, твоят шанс ще дойде по пощата или интернет. Изпрати по едно копие на хората, които наистина имат нужда от късмет и не я задържай повече от 96 часа/4 дни/.
Константин я получил за пръв път през 1953 г. и помолил секретарката си да направи 20 копия.. След 9 часа спечелил 99 милиона от лотарията в неговата страна. Карлос, чиновник, получил същата пословица, но не я изпратил-след няколко дни той з агубил работата си. Няколко дни по-късно, той променил отношението си, изпратил я и станал богат. През 1967г. Бруно получил същата пословица, разсмял се, не я уважил и след няколко дни синът му се разболял. После той потърсил пословицата, направил 20 копия и ги разпратил. След 9 дни получил добри новини-синът му бил здрав и читав.
Тази пословица е изпратена от мен. Преди да изминат 96 часа ти трябва да разпратиш пословицата. Твоят късмет ще дойде до 4 дни, от момента в който получиш пословицата, ако си съгласен с положението, изразено в нея. Това е истина. Тази пословица ти е изпратена за късмет. Шансът най-после ти е пред вратата. Изпрати 20 копия до познати, приятели и роднини. След ден ще имаш добри новини!"

За пореден път се почудих как да реагирам (това не беше първото писмо от този род в пощата ми). Преди години писмата бяха същите, но на хартиен носител. Имаше хора, които гледаха дори гъби за щастие. /В последствие се оказа, че са били просто оцетни гъби/. Каква е тази психоатака, какво цели и на кого и за какво би помогнала? Защо ни карат да вярваме с "силата" на едно писмо? Нима вярата не е нещо строго индивидуално и лично? Каква е тази философия за живота предавана като досаден спам?
За себе си, аз намерих отговора на тези въпроси. А ти? Сподели!

Няма коментари:

Публикуване на коментар