Представяш ли си къщичка в гората,
снежното калпаче на комина.
Партината, която скрита чака
стъпките ти тихо да преминат.
Представяш ли си жарката камина
и липсата на шумните площади,
тишината с белота на зима,
похлупила поляни и ливади.
Представяш ли си бреговете морски
на атоли някъде незнайни.
Птичи клюки, а не хорски,
пазещи човешките ни тайни.
Представяш ли си и любов гореща
с устни и целувки всеотдайни,
трепета при първата ни среща,
погледите палещо - омайни.
Представяш ли си утрешните дни,
днешният го остави в забрава...
Зная, не е време за мечти,
но без тях, какво ли ни остава?
Страст
Нали разбрахме се, за кратко?
Дори разбрахме се - веднъж.
Любовна страст във време кратко,
а чувствата - стихиен дъжд.
Е, казахме си без причина,
каквото стане - всичко е за миг.
Омайна страст в очите сини,
а в устните - сподавен вик...
След туй два дни сме разделени.
Минутите, секундите броим.
Поглеждаме назад смутени,
мечтаем, мислим, малко спим.
Пред мене си... Избухва страст.
В прекрасен ден - усамотени,
усмихнати щастливи! Няма власт
горещата любов да ни отнеме.
Отново път... Отново мрак...
Изпитващ чувствата любима.
О, скъпа... Искам пак,
до мене да си. Да те имам!
Найден Найденов