неделя, 3 януари 2010 г.

Представяш ли си

Представяш ли си къщичка в гората,

снежното калпаче на комина.

Партината, която скрита чака

стъпките ти тихо да преминат.

Представяш ли си жарката камина

и липсата на шумните площади,

тишината с белота на зима,

похлупила поляни и ливади.

Представяш ли си бреговете морски

на атоли някъде незнайни.

Птичи клюки, а не хорски,

пазещи човешките ни тайни.

Представяш ли си и любов гореща

с устни и целувки всеотдайни,

трепета при първата ни среща,

погледите палещо - омайни.

Представяш ли си утрешните дни,

днешният го остави в забрава...

Зная, не е време за мечти,

но без тях, какво ли ни остава?


Страст

Нали разбрахме се, за кратко?

Дори разбрахме се - веднъж.

Любовна страст във време кратко,

а чувствата - стихиен дъжд.

Е, казахме си без причина,

каквото стане - всичко е за миг.

Омайна страст в очите сини,

а в устните - сподавен вик...

След туй два дни сме разделени.

Минутите, секундите броим.

Поглеждаме назад смутени,

мечтаем, мислим, малко спим.

Пред мене си... Избухва страст.

В прекрасен ден - усамотени,

усмихнати щастливи! Няма власт

горещата любов да ни отнеме.

Отново път... Отново мрак...

Изпитващ чувствата любима.

О, скъпа... Искам пак,

до мене да си. Да те имам!


Найден Найденов