неделя, 23 август 2009 г.

Toto - I'll Be Over You

Тази вечер слушам това. Стигнах до извода, че доста по-често ще ги слушам вече. Харесва ми!

понеделник, 17 август 2009 г.

Море

Напоследък ми стана ясно, че изброяването на факти почти не дава информация за преживяното и емоцията, която са ти донесли. Мисля, си обаче, че само една дума след всички тях би била достатъчна, за да не бъде акцентирано върху всеки детайл и да се поизясни картината.
пътуване, Слънчев бряг, приятели, разходки, пазаруване, ресторантчета, разговори, плаж, коли, рибно меню, безсъние, напитки, кафета, праскови, пясък, плажно мляко, басейн, тен, красота, смях, Варна мол...
Щастие!

неделя, 9 август 2009 г.

George Benson - Turn Your Love Around (Live)

Неделният ми избор!

И в отговор на последният ми пост за фейсбук абстиненцията. Колкото и да се чувствам зависима, така и успях да не погледна дори за миг развитието по стените на приятелите си там и не припарих към страничката. Вчера случайно минавайки покрай едно от заведенията видях групичка от Фейсбук приятели, които са едни от най-положителните и готини хора от листата ми. Оказа се, че са си уговорили среща и са седнали на бира именно посредствено Фейса. Като ме видяха бързо ме придърпаха към приятната си компания, но посрещането беше и вид укорително, от рода: "Ти защо постъпи така...". Само дето пръст не ми размахаха. Толкова ми стана мило и приятно от реакцията им, че виртуално пуснах сълза от умиление. Ще спазя срока, който си дадох и няма да си активирам акаунта преди понеделник, но това си беше изпитание, което успях да устоя. Изпитание е било и за останали обаче, поради липсата на информация и "пренебрежението" ми спрямо тях. Истината е, че на живо ги харесвам два пъти повече, от колкото когато не виждам светещите им очи и искрящи усмивки. Благодаря ви за емоцията и приятното изкарване и до утре! ;-))

четвъртък, 6 август 2009 г.

Фейсбук абстиненция.

Оказа се, че зависимостта, която понякога изпитвам към шоколада не е единствена. Новата продължила вече близо година зависимост е Фейсбук. Да, но както всяко нещо, което е предозирано, така и това май ми дойде в повече. За това взех кардинално решение - почивка. Прекарвах между 12 и 17 часа на ден пред компютъра, през които Фейсбука ми е отворен непрекъснато и час по час цъках да видя какво ново. Еее, не! Не може така! Имам и личен живот и повече харесвам хората от листа ми с приятели на живо. И почивката се състои в това, че закрих акаунта си! Къде на шега, къде истина зад това ми решение стоеше друга една мисъл - значима ли съм за въпросните хора и колко е важно моят лик да стои сред тези на останалите в тяхната листа. Оказа се, че да! Ооо, йее! Целта е постигната (до някъде). Получих обаждания на телефона с въпроси: "Какво става с теб, добре ли си?", "Изчезнала си ми от листата..." и подобни коментари. Добре, обаче за ги предизвикам и скайпа си не включвам. Като се замисля аз кого предизвиквам - себе си или приятелите ми? Май, май себе си. Така ме сърбят пръстенцата да изпиша мейла си и паролата и отново да надникна какво става с приятелите ми и какво ги вълнува. Трудно е да се откажеш от нещо, което ти запълва деня. Трудно е да се откажеш от присъствието на любими хора, било то виртуално. Но рискът от пренасищане стоеше пред мен. И си дадох срок - една седмица! А понеделник е толкова далеч...

неделя, 2 август 2009 г.

Неделна музика



Тази неделя е тази песента! Страхотна е! Толкова много чувство има в нея, ако ли и 100 пъти да я слушам и на стоте ще ми "трепти" сърцето.