неделя, 3 януари 2010 г.

Представяш ли си

Представяш ли си къщичка в гората,

снежното калпаче на комина.

Партината, която скрита чака

стъпките ти тихо да преминат.

Представяш ли си жарката камина

и липсата на шумните площади,

тишината с белота на зима,

похлупила поляни и ливади.

Представяш ли си бреговете морски

на атоли някъде незнайни.

Птичи клюки, а не хорски,

пазещи човешките ни тайни.

Представяш ли си и любов гореща

с устни и целувки всеотдайни,

трепета при първата ни среща,

погледите палещо - омайни.

Представяш ли си утрешните дни,

днешният го остави в забрава...

Зная, не е време за мечти,

но без тях, какво ли ни остава?


Страст

Нали разбрахме се, за кратко?

Дори разбрахме се - веднъж.

Любовна страст във време кратко,

а чувствата - стихиен дъжд.

Е, казахме си без причина,

каквото стане - всичко е за миг.

Омайна страст в очите сини,

а в устните - сподавен вик...

След туй два дни сме разделени.

Минутите, секундите броим.

Поглеждаме назад смутени,

мечтаем, мислим, малко спим.

Пред мене си... Избухва страст.

В прекрасен ден - усамотени,

усмихнати щастливи! Няма власт

горещата любов да ни отнеме.

Отново път... Отново мрак...

Изпитващ чувствата любима.

О, скъпа... Искам пак,

до мене да си. Да те имам!


Найден Найденов

Няма коментари:

Публикуване на коментар