събота, 2 май 2009 г.

Дано ме разбереш....

Когато съм ти викал аз:

- Иди си!,

защо не си дочула ти:

- Ела!,

да бъдеш винаги при мойта мисъл?

Когато някъде с усмивка зла

пред тебе викал съм на глас:

- Раздяла!,

защо не си дочула:

- Остани!,

за тази наша среща закъсняла...

Когато през тревожни,

късни дни

наяве всичко светло съм отричал,

защо не си дочувала едно:

че повече от вчера те обичам?

Дано ме разбереш,

дано

дано...

Евтим Емтимов

Няма коментари:

Публикуване на коментар