понеделник, 22 юни 2009 г.

Какъв човек си, според деня от седмицата в който си роден?


Попаднах на този сайт и любопитно написах данните си, независимо, че от майка ми знам, че както тя ме нарича съм "неделно, щастливо бебе". Интересното в случая е, че абсолютно всичко, което е написано (нищо, че са няколко реда) съвпадна. Хората, които ме познават и прочетат това биха се съгласили също. От чисто любопитство проверих датите на близки мои хора и се оказа, че може би има нещо вярно в това, което е написано. Ако тази информация не ви се струва никак достоверна, то поне е забавна! Забавлявайте се и вие. :))

неделя, 21 юни 2009 г.

PIU' BELLA COSA - EROS RAMAZZOTTI

Неделната ми музичка.

Страхотен е превода на текста. Наслаждавайте се!
Piu' Bella Cosa

Com'è cominciata io non saprei
la storia infinita con te
che sei diventata la mia lei
di tutta una vita per me
ci vuole passione con te
e un briciolo di pazzia
ci vuole pensiero perciò
lavoro di fantasia


ricordi la volta che ti cantai
fu subito un brivido sì
ti dico una cosa se non la sai
per me vale ancora così
ci vuole passione con te
non deve mancare mai
ci vuole mestiere perché
lavoro di cuore lo sai


cantare d'amore non basta mai
ne servirà di più
per dirtelo ancora per dirti che
più bella cosa non c'è
più bella cosa di te
unica come sei
immensa quando vuoi
grazie di esistere...

com'è che non passa con gli anni miei
la voglia infinita di te
cos'è quel mistero che ancora sei
che porto qui dentro di me


saranno i momenti che ho
quegli attimi che mi dai
saranno parole però
lavoro di voce lo sai

cantare d'amore non basta mai
ne servirà di più
per dirtelo ancora per dirti che
più bella cosa non c'è
più bella cosa di te
unica come sei
immensa quando vuoi
grazie di esistere...
По-красиво нещо

Не знам как започна
безкрайната история с теб
и ти стана моята половинка
за цял един живот.
С теб е нужна страст
и капчица лудост.
С теб е нужна грижа,
затова работя с фантазия.

Помниш ли времето,
когато ти пях?
Веднага се появи тръпката.
Казвам ти нещо,
ако не го знаеш -
за мен е още същата!
С теб е нужна страст,
никога не трябва да се губи.
С теб е нужен занаят,
защото работя със сърце.

Да пея за любовта никога не е достатъчно,
винаги е нужно повече,
за да ти кажа, че
няма по-красиво нещо,
по-красиво нещо от теб,
единствена, каквато си,
необятна, когато искаш,
благодаря ти, че съществуваш!

Как така не отминава с годините
безкрайното ми желание за теб?
Каква е тази мистерия,
която все още си,
и която нося вътре в мен?

Ще бъдат моите моменти
миговете, които ти ми даваш.
Но ще бъдат думи,
защото работя с глас, знаеш го.

Да пея за любовта никога не е достатъчно,
винаги е нужно повече,
за да ти кажа, че
няма по-красиво нещо,
по-красиво нещо от теб,
единствена, каквато си,
необятна, когато искаш,
благодаря ти, че съществуваш!

петък, 19 юни 2009 г.

Заразих те с усмивка :-)


Първите минути на утрото започнаха плахо и сънено, трудно се събудих. Слънцето обаче докосна очите ми, погъделичка душата ми и широко ме усмихна. Така ми тръгна деня, всеки малък жест от страна на хората, които срещах до този момент ме караха да се усмихвам, получих и не малко големи жестове - думи, действия, писания. Музиката, поезията и всичко което срещнах до този ден е страхотно зареждащо с положителни емоции. Обожавам дни като тоя, знам, че до вечерта скулите ми ще са полуизтръпнали, но това не ме отказва да се усмихвам още по - широко. Усещането да заразиш пък някой с твоята лъчезарна усмивка - то е два пъти по-добро. Искам ми се да бъда като най-тежките бацили. След всеки който се докосне до мен в такъв ден да оставя нещо топло в душата му и усмивка на лицето му, пък било то и за кратко време.
Усмивката е щастие, а една от любимите ми сентенции гласи, че: "Щастието е единственото нещо, което можеш да раздаваш без да притежаваш!" Е, когато съм усмихната, значи съм щастлива или искам да подаря щастие някому.
Усмивката е богатство! Защото след като раздаваме, значи сме богати и обогатява човекът, който я получава без да прави по-беден този, който я дарява.
Усмивката е красота. Когато някой се усмихва хиляди звезди блестят в очите му. Лицето засиява и придобива най-прелестният си вид.
Усмивката е лек!
Усмивката е вълшебство! Както бях писала на 1-ви юни във Фейсбук децата са щастливи, защото вярват във вълшебства. Дарете си това вълшебство и вие и бъдете щастливи.
Усмивката и слънчето запечатано на лицата ни.

Огромна слънчева усмивка от мен за всеки от вас, който стигне до това!

вторник, 9 юни 2009 г.

Липов аромат


Вчера докато вървях по централната градска улица видях, че част от липите вече са цъфнали и разпръскват приятният си аромат навред. Винаги по това време на годината имам чувството, че хубавият ни град е малка спретната парфюмерия, в която всички са попаднали случайно и немалка част от хората искрено се радват на приятния аромат. Има нещо романтично точно в тези десетина дни от годината, които ти предоставят приятно време и удоволствието да се разхождаш безгрижен под липите. И понеже романтиката върви ръка за ръка с поезията, ето няколко коренно различни по естество, но толкова "еднакви" стихове, които на мен много ми харесват.



Ароматът на липата

Върна се при мен тъгата,
поканена от аромата на липата.
Споменът дълбоко пак бушува,
сърцето ден след ден тъгува.

Слънчеви лъчи из въздуха играят
влюбени, с усмивка бъдеще чертаят.
А душата, като птица в клетка,
се дави в мрак. Каква трагична гледка!

"Обичам те" как искам да изричам,
на теб до гроб да мога да се вричам.
Но пак сама съм със тъгата,
към теб ме води ароматът на липата.

Вероника Борисова



Под липата

Там, под липата
сред полето,
където сбра ни любовта,
покрай гората,
при дерето
ще видиш смачкани цветя.
В долината с кръшен глас,
тандарадай,
славей пееше над нас.

Бързах за среща,
да сме двама,
че чакаше ме моят драг.
Той ме посрещна
като дама,
щастлива бях до сълзи чак.
Сто целувки ми дари,
тандарадай,
ей, устата ми гори!

В миг ме направи
най-блажена
в постеля пъстра от цветя.
С радост ще слави
откровена,
дошлият тука заранта,
зърнал розите в прехлас,
тандарадай,
дето съм лежала аз.

Ако говори,
боже чуден,
от срам ще вляза в гроба, ой!
С мене що стори
моят възлюбен,
ще знаем само аз и той.
Малка птичка в оня лес,
тандарадай,
пази тайната ни днес.

Валтер фон дер Фогелвайде


Под липата

Глуха е нощ. Като призрак възправен,
в мрака Балкана настръхнал тъмней.
Върше липата люлей, -
а сянката счува се шепот сподавен.

"Още докле се зорница възйеме,
още докле се засилят мъгли!"
- Чуваш ли, трети петли!
Мило, за ходене вече е време.

Гаснат звездите, бледнее небето,
гледат как върше отсичат гори!
Мило, зора ще зори -
все ли е още несито сърцето? -

"В обич сърцето не знае насита:
знай ли, тежко му, - на обич е край...
Чаша отново подай -
жадът е двоен от чаша изпита."

Думи пресъхнаха, шепот престана;
гръд на гърди и уста на уста.
Глъхнат въздишки в нощта...
В мрака настръхнал тъмнее Балкана.

...Ранна зора спепели небесата.
Галени думи, дочути в нощта,
тихом ги с тъмни листа
шепне на росното утро липата.

П. П. Славейков

понеделник, 1 юни 2009 г.

Детство мое

Честит празник!
Децата са щастливи, защото вярват във вълшебства - не се отказвайте от това!
Бъдете щастливи!