петък, 19 юни 2009 г.

Заразих те с усмивка :-)


Първите минути на утрото започнаха плахо и сънено, трудно се събудих. Слънцето обаче докосна очите ми, погъделичка душата ми и широко ме усмихна. Така ми тръгна деня, всеки малък жест от страна на хората, които срещах до този момент ме караха да се усмихвам, получих и не малко големи жестове - думи, действия, писания. Музиката, поезията и всичко което срещнах до този ден е страхотно зареждащо с положителни емоции. Обожавам дни като тоя, знам, че до вечерта скулите ми ще са полуизтръпнали, но това не ме отказва да се усмихвам още по - широко. Усещането да заразиш пък някой с твоята лъчезарна усмивка - то е два пъти по-добро. Искам ми се да бъда като най-тежките бацили. След всеки който се докосне до мен в такъв ден да оставя нещо топло в душата му и усмивка на лицето му, пък било то и за кратко време.
Усмивката е щастие, а една от любимите ми сентенции гласи, че: "Щастието е единственото нещо, което можеш да раздаваш без да притежаваш!" Е, когато съм усмихната, значи съм щастлива или искам да подаря щастие някому.
Усмивката е богатство! Защото след като раздаваме, значи сме богати и обогатява човекът, който я получава без да прави по-беден този, който я дарява.
Усмивката е красота. Когато някой се усмихва хиляди звезди блестят в очите му. Лицето засиява и придобива най-прелестният си вид.
Усмивката е лек!
Усмивката е вълшебство! Както бях писала на 1-ви юни във Фейсбук децата са щастливи, защото вярват във вълшебства. Дарете си това вълшебство и вие и бъдете щастливи.
Усмивката и слънчето запечатано на лицата ни.

Огромна слънчева усмивка от мен за всеки от вас, който стигне до това!

вторник, 9 юни 2009 г.

Липов аромат


Вчера докато вървях по централната градска улица видях, че част от липите вече са цъфнали и разпръскват приятният си аромат навред. Винаги по това време на годината имам чувството, че хубавият ни град е малка спретната парфюмерия, в която всички са попаднали случайно и немалка част от хората искрено се радват на приятния аромат. Има нещо романтично точно в тези десетина дни от годината, които ти предоставят приятно време и удоволствието да се разхождаш безгрижен под липите. И понеже романтиката върви ръка за ръка с поезията, ето няколко коренно различни по естество, но толкова "еднакви" стихове, които на мен много ми харесват.



Ароматът на липата

Върна се при мен тъгата,
поканена от аромата на липата.
Споменът дълбоко пак бушува,
сърцето ден след ден тъгува.

Слънчеви лъчи из въздуха играят
влюбени, с усмивка бъдеще чертаят.
А душата, като птица в клетка,
се дави в мрак. Каква трагична гледка!

"Обичам те" как искам да изричам,
на теб до гроб да мога да се вричам.
Но пак сама съм със тъгата,
към теб ме води ароматът на липата.

Вероника Борисова



Под липата

Там, под липата
сред полето,
където сбра ни любовта,
покрай гората,
при дерето
ще видиш смачкани цветя.
В долината с кръшен глас,
тандарадай,
славей пееше над нас.

Бързах за среща,
да сме двама,
че чакаше ме моят драг.
Той ме посрещна
като дама,
щастлива бях до сълзи чак.
Сто целувки ми дари,
тандарадай,
ей, устата ми гори!

В миг ме направи
най-блажена
в постеля пъстра от цветя.
С радост ще слави
откровена,
дошлият тука заранта,
зърнал розите в прехлас,
тандарадай,
дето съм лежала аз.

Ако говори,
боже чуден,
от срам ще вляза в гроба, ой!
С мене що стори
моят възлюбен,
ще знаем само аз и той.
Малка птичка в оня лес,
тандарадай,
пази тайната ни днес.

Валтер фон дер Фогелвайде


Под липата

Глуха е нощ. Като призрак възправен,
в мрака Балкана настръхнал тъмней.
Върше липата люлей, -
а сянката счува се шепот сподавен.

"Още докле се зорница възйеме,
още докле се засилят мъгли!"
- Чуваш ли, трети петли!
Мило, за ходене вече е време.

Гаснат звездите, бледнее небето,
гледат как върше отсичат гори!
Мило, зора ще зори -
все ли е още несито сърцето? -

"В обич сърцето не знае насита:
знай ли, тежко му, - на обич е край...
Чаша отново подай -
жадът е двоен от чаша изпита."

Думи пресъхнаха, шепот престана;
гръд на гърди и уста на уста.
Глъхнат въздишки в нощта...
В мрака настръхнал тъмнее Балкана.

...Ранна зора спепели небесата.
Галени думи, дочути в нощта,
тихом ги с тъмни листа
шепне на росното утро липата.

П. П. Славейков

понеделник, 1 юни 2009 г.

Детство мое

Честит празник!
Децата са щастливи, защото вярват във вълшебства - не се отказвайте от това!
Бъдете щастливи!

петък, 15 май 2009 г.

Еmptiness & Silence

I ran too far
fought too hard and lived too fast
broke me down, tore me up
So I buried myself
deep down in the blackest hole
ther I slept, There I wept
(all) these tears I shed
slowly healed my bleeding soul
(it) takes a fall to rise again
Inside of me
I’m ready to grow young again
start the fire in this heart of ice

The time is right for me again so lift your eyes up to the sky
You’ll see me dancing on the winds again

No more tears for me
Sweet flame come for me
bring life to empty eyes

Tears from heaven fall
the fallen angels dance before my eyes
as I reach out from this womb
God save this world
I will walk upon it again
I will breathe, I will live

The time is right for me again so lift your eyes up to the sky
You’ll see me dancing on the winds again

No more tears for me
Sweet life come unto me
I will be once again

Източник