Игра на криеница

В тази легенда се разказва за това…как веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората…
Когато отегчението за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава, а ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:
"На криеница! И каква е тази игра?", "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която аз си затварям очите и започвам да броя от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, който намеря ще заеме моето място, за да се продължи играта.

"ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват…ИСТИНАТА предпочиталала да не се крие. За какво…като в крайна сметка винаги я разкривали… НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, /но всъщност я е дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... "Едно... Две... Три... "- започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още на третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие…Всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели… Например… едно кристално чисто езеро е идеално за КРАСОТАТА, короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА, полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО, а поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч…ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се е скрила/... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион!"- преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по- лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА - между свежата трева, МЪКАТА - в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА - зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните/, намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място… ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, във всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розите били наранили очите на ЛЮБОВТА… ЛУДОСТТА не знаела какво да прави: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се е играла криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

Очарованието на различната пустиня

Никога не съм била в пустиня. Винаги съм имала огромно желание да я посетя. Голяма, необятна, интересна. Пустинята, такава каквато я познаваме. Чудото на природата е направило така, че дори пустините да са толкова различни, колкото са и хората. Две интересни дестинации ми направиха особено впечатление - Бялата пустиня в Ню Мексико и Цветната пустиня в Аризона. Насладете се на красивите пейзажи. Аз останах с "отворена уста" от красотата!

Sweet Poison Of Your Love - Erotic lounge sensual passion

Отговаря на "жегата"! ;-)

Uriah Heep - July Morning

Поздравът е повече от ясен!

The Indiana Jones Theme

Днес неделната ми музика е филмова. Уникална красота при съчетание на изкуствата - музика и кино.

Michael Jackson - You Rock My World Short

R.I.P.


"You Rock My World" Written and composed by Michael Jackson, Rodney Jerkins, Fred Jerkins III, LaShawn Daniels, Nora Payne


My life will never be the same
‘Cause girl you came and changed
The way I walk, the way I talk
Now I cannot explain
These things I feel for you
But girl you know it's true
So stay with me, fulfill my dreams
I'll be all you need Ooh it feels so right
I've searched for the perfect love all my life
Ooh it feels like
I have finally found a perfect love this time

Chorus:
You rocked my world, you know you did
And everything I own I give
The rarest love, who'd think I'd find
Someone like you to call mine
You rocked my world, you know you did
And everything I own I give
The rarest love, who'd think I'd find
Someone like you to call mine

In time, I knew that love would bring
Such happiness to me
I tried to keep my sanity
I've waited patiently
And girl you know it seems
My life is so complete
A love that's true, because of you
Keep doing what you do
Ooh it feels so right
I've searched for the perfect love all my life
Ooh who'd think I'd find
Such a perfect love that's awesomely so right

Chorus x 2

And girl, I know that this is love
I feel the magic all in the air
And girl, I'll never get enough
That's why I always have to have you here

ЕНЬОВДЕН

В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.
На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.
Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се “завърта на зима”. Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).
Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:

Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса
Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?
Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,

А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави

Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,
Омана да ви омае.

Ако змей залюби мома, или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.
В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари / Варила и наричала:
Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.
(Народна песен)

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

Взаимствано от: http://calendar.shambhalabg.com