Фейсбук абстиненция.

Оказа се, че зависимостта, която понякога изпитвам към шоколада не е единствена. Новата продължила вече близо година зависимост е Фейсбук. Да, но както всяко нещо, което е предозирано, така и това май ми дойде в повече. За това взех кардинално решение - почивка. Прекарвах между 12 и 17 часа на ден пред компютъра, през които Фейсбука ми е отворен непрекъснато и час по час цъках да видя какво ново. Еее, не! Не може така! Имам и личен живот и повече харесвам хората от листа ми с приятели на живо. И почивката се състои в това, че закрих акаунта си! Къде на шега, къде истина зад това ми решение стоеше друга една мисъл - значима ли съм за въпросните хора и колко е важно моят лик да стои сред тези на останалите в тяхната листа. Оказа се, че да! Ооо, йее! Целта е постигната (до някъде). Получих обаждания на телефона с въпроси: "Какво става с теб, добре ли си?", "Изчезнала си ми от листата..." и подобни коментари. Добре, обаче за ги предизвикам и скайпа си не включвам. Като се замисля аз кого предизвиквам - себе си или приятелите ми? Май, май себе си. Така ме сърбят пръстенцата да изпиша мейла си и паролата и отново да надникна какво става с приятелите ми и какво ги вълнува. Трудно е да се откажеш от нещо, което ти запълва деня. Трудно е да се откажеш от присъствието на любими хора, било то виртуално. Но рискът от пренасищане стоеше пред мен. И си дадох срок - една седмица! А понеделник е толкова далеч...